Агресията е поведение, свързано с отстраняването или преодоляването на пречки и заплахи, представлява стремеж към нападение или завоевание. Тя е разглеждана като вродено и неотменно качество на човека в борбата му за оцеляване, тоест има тясна връзка с инстинкта за самосъхранение.
Развитието на социума и социалните отношения обаче хвърлят нова светлина върху проблема с оцеляването. Децата в съвременното общество не са поставени в ситуация сами да се грижат за физическото си благополучие. Въпреки това въпросът за агресивното поведение придобива огромно значение заради нарастващите случаи на насилие сред тях. Затова е и необходимо да се потърсят зародиша, причините, симптомите и проявленията на агресивността.
Милков (2013) различава четири основни модела на агресивно поведение при подрастващите:
– адаптивна агресия – свързана е с нисши биологични форми на поведение и се проявява най-вече в предучилищна възраст, характеризира се със сбиване, скубане, отнемане на играчки;
– реактивна агресия – представлява ответна реакция към насилие. Тя се формира по подражание на социалнозначими модели на поведение, демонстрирани от възрастни или усвоявани от личния опит;
– социалнообусловена агресия - при нея има осъзнаване на мотивите и средствата за постигане на целта, а моделите и инструментите за агресия се заучават;
– патологична агресия – отнася се до доминиращото въздействие на биологично увредени структури на мозъчната кора или подкорието в ранно детство.
Освен в случаите на патология, проявата на агресия никога не е случаен акт, обикновено има предистория, трупана във времето. Тя е сложен и комплексен проблем, усвоен поведенчески код.
Един от най-важните и определящи фактори за агресивността при децата са техните преживявания в първите седем години. Лошите семейни взаимоотношения между родители и/или по-големи братя и сестри, конфликтите и сблъсъците между тях, отсъствието на единия или и двамата родители, алкохолизмът, незачитането и унижаването на детето са фактори, които могат да бъдат предпоставка за агресивност.
Децата преживяват много болезнено своята позиция в агресивна среда поради своята не напълно изградена структура на личността, неукрепналата психика, слабите волеви задръжки, липсата на ценностна система и недостигът на социален опит.
Съответно е много важно възпитанието. Неправилният стил, изразяващ се в авторитарност или прекалена либералност са свързани с игнориране на детето, недостатъчен родителски контрол или прекалена опека, всяко от които е еднакво опасно за него.
Децата оформят моралните си ценности, лични предпочитания и своя начин на поведение чрез подражание. Те се учат не само в семейството си, а и от своите учители, връстници, медии, книги, игри. Държат се така, че да паснат на заобикалящата ги среда. Различните визии за добро и лошо на родители, учители, самото дете и другите около него водят до дисонанс – разминаване между изискванията на средата и собствените наклонности и убеждения.
Справянето с агресивността започва с преосмисляне на нейното значение. Проявите на враждебност, неизпълняването на задължения и неспазването на правила са част от процеса на съзряване. Дължат се на естествени физически и психологически фактори, свързани с крепката възраст и израстването. Обикновено става дума за реакция срещу дискомфорт, неумение да се управляват емоциите и съответно поведението, недостатъчно знание за нравствените норми, недостатъчна единност в изискванията за спазването им. От тази гледна точка, с израстването на детето, неговото постепенно осъзнаване, придобиване на опит и ситуиране в социума водят до редуциране на агресивните прояви.
Обичайните прилагани методи за намаляване на агресивното поведение са:
· Отчитане на темпераментовите особености на детето – приемат се неговите качества и наклонности. Базирайки се на тях, родителят може да въздейства върху моделирането на желаната личност на детето, а не обратното. Предварително зададеното разбиране за това какво да бъде то и налагането на това разбиране води по-скоро до регрес в поведението му, проблеми във взаимоотношенията и неудовлетвореност на самото дете от себе си. Трябва да се отчете дали то има лидерски качества в действителност или се чувства по-спокойно, комформирайки се, следвайки. Ако детето по природа е лидер, трябва много внимателно да се развива това, че е по-борбено, напористо, отстояващо и налагащо се. В противен случай качествата му могат да се изразяват в диктаторско поведение, тормоз и в крайна сметка отблъскаване на тези, които би трябвало да ръководи. Ако детето е по-скоро комформист и предпочита да сътрудничи, да бъде водено, то неговите предпочитания трябва да бъдат уважавани, но и правилно развивани, за да не се превърне това дете в човек без позиция, без мнение, който лесно може да бъде манипулиран и мамен.
· Заместване на агревните поведения с неагресивни. Една от най-популярните стратегии за справяне с агресивността се основава на теорията за заместващото поведение (започната от Фройд, развита от Лакан). Според нея акумулираната агресивна енергия трябва да бъде насочена към полезни дейности. Спортът е чудесна възможност, тъй като дава възможност да се освободи и изразходи натрупаната енергия, развива съзнателен контрол на овладяване на собствените инстинктивни реакции и насърчава взаимопомощта, сътрудничеството.
· Промяна на атрибуцирането. Непрекъснатото търсене на враждебност в действията на другия/другите се заменят с приписване на доброжелателност.
· Емпатия и заемане на чуждата гледна точка. При разочарование, обида, нараненост се заема позицията на ответната страна, нейните чувства, постига се съчувствие и постредством това се ограничава враждебността към другия/другите.
Автор: Десислава Колчевска