Прието е, че всеки иска да бъде обичан и че любовта е част от човешкото състояние. Биологията обяснява мигновеното привличане, което се случва между двама души, свързано със зараждането на любовта. Множество изследвания установяват, че очите на хората се променят, когато видят нещо, което желаят, “вглеждането в очите на любимия е като да гледаш огън” (Pinkott, 2008). Благодарение на адреналина, дланите се изпотяват, дишането става повърхностно, кожата се усеща гореща и зениците се разширяват. Амигдалата, центърът на мозъка, който обработва емоциите, се активира. В същото време обилно се отделят допамин, свързан със страстта и пристратяването и окситоцин, свързан с емоционалното обвързване.
Всички хора имат нужда от интимни отношения, любов, привързаност и принадлежност. Значението на това е човек да има партньор, дом и да бъде част от тази идентифицируема група. С нуждата от любов е свързано търсенето на подходящ човек и оставането с него във времето. С тази нужда е свързано също, преодоляването на чувствата на самота и отчуждение. Kinsey (2008) смята, че страхът от самотата има водеща роля в това двама души да поддържат своята връзка през годините. Тя отбелязва, че от различните видове любов, които съществуват, “захласнатата любов” е най-благоприятна и стабилна във времето. В “захласнатата” любов благополучието на другия е поставено над собственото. Хората, които изпитват такава любов са устойчиви, но и гъвкави по отношение на промените.
Boylan (2008) заявява, че любовта е действие, което води всеки по пътя на промяната и растежа като човешко същество. Смята се, че тя е най-могъщата сила в целия свят, но човек трябва да започне първо с отношението към себе си.
В интимните отношения, както и във всички други интерперсонални отношения, комуникацията между двамата има две основни функции – да свърже, сближи, но и да разграничи.
Perls (1951) говори за “граница на контакта” – точката, която доближава един човек до друг и в същото време го отделя от него.
Rosenberg (2011) използва понятието “граници в отношенията”, за да означи всички неща, които то съдържа – гамата от чувства от любовта до омразата, физическият контакт и себеразкриването, присъствието и достъпността, времето и пространството. Тези граници в отношенията не се свързват толкова с характеристиките на отделния човек, а с умението му да управлява отношенческите процеси.
Greenberg (2008) отбелязва, че успешните отношения в двойката се обуславят едновременно от близостта и отзивчивостта на другия и от това да се преживее неприятност, огорчение, критика. Излизането от посочените несгоди обаче трябва да стане с разбиране на потребностите на другия, а не със защитно поведение.
Границата между вътрешната и външната реалност се определя от способностите на всеки в двойката да съзнава, че това, което мисли, е различно от това, което другият мисли. Съответно партньорите трябва да проверяват своите предположения.
Михова (2014) отбелязва, че “да видиш другия отвътре и себе си отвън” се осъществява чрез свързване, което се базира на споделяне, но и на съгласяване с различието.
Bateson (1972) развива идеята за различието като носител на информация. Негови са думите: “бит информация може да се определи като различие, което създава различие”. Именно чрез различието се поддържат границите на Аз-а. Сравнението и отграничаването на собствените преживявания от тези на другите създава усещането за уникалност, която е една от характеристиките на личността.
Според Hill (2003) взаимоотношенията в една двойка трябва да се основават на взаимно осмисляне, близост и рефлексия. Той подчертава, че огледалното отразяване не е достатъчно. Всеки в двойката трябва да усети преживяването на другия и да го разгърне чрез своето собствено преживяване така, че другият да види преживяването си отразено.
Михова (2014) посочва, че “сближаването на основата на различие е истинската интимност, която намира баланс между свързването с другия и индивидуалността”. Нито стремежът към независимост, нито този към зависимост водят към хармоничност и сигурност. Чувството на отговорност за щастието на другия или очакването, че той е отговорен за собственото щастие е следствие от нарушени граници.
Интересно е мястото на непреднамерените илюзии. С развиването на връзката между двама души всеки от тях разкрива ценности, потребности, поведения, които се различават от първоначалните при стартиране на взаимоотношенията. Партньорите постепенно придобиват по-широк поглед един за друг, по-близък до тяхното представяне извън двойката. Илюзиите, макар и разбулени, не изчезват напълно, тъй като подклаждат трайността на взаимоотношенията. Благодарение на тях, партньорите чувстват цялостност, възможност да влияят на връзката и сигурност по отношение на това какво могат да очакват от другия. Ако илюзиите обаче се разминават рязко с реалността извън връзката, те ограничават развитието ѝ. Илюзията за еднаквост, към която се стремят хората с ниска себеоценка, високата тревожност, свръхинвестирането в отношенията и ревността могат да бъдат пагубни. Затова е важно човек да поддържа добра себеоценка и да е наясно, че има фактори, които не зависят от него, но е под негов контрол реакцията към тях.
Автор: Десислава Колчевска