Темата за сънищата буди интерес у хората още от древни времена. Вярата, че носят послание и означават нещо, се среща в почти всяко общество. Като продукт на едно променено състояние на съзнанието, което се проявява доста често, науката се опитва да обясни сякаш необяснимото. Неопределеността на сънищата се противопоставя на всички нейни изисквания.
Реших да разгледам две психоаналитични теории – тази на Зигмунд Фройд и тази на неговия ученик – Карл Густав Юнг. Те предлагат методи за анализ на сънищата и паралелно с това обясняват тяхната същност. Има прилики и разлики между двете теории, на места дори се допълват.
Теория на Зигмунд Фройд
Според едно изказване, цитирано от Фройд, сънищата и тяхното съдържание наподобяват тонове на пиано, изтръгнати от човек, който не може да свири. Фройд отбелязва, че всички ние спим, когато сме обърнали гръб на света в желанието да си починем от него. Сънят сякаш нежелателно присъства като остатък от душевната дейност, която не заспива. Тя се влияе от дразнители, които всеки път се явяват под различен вид – може да са външни (от средата), вътрешни (от органите), душевни. Всички те са маскирани в съня чрез картини.
Сънищата могат да са кратки или дълги, с бедно или богато съдържание, ярки или бледи, ясни или едва доловими, смислени или объркани, забавни или глуповати и т.н. Има сънища, които се забравят веднага, задържат се в съзнанието през деня или се помнят цял живот. Фройд отбелязва, че сънуването е психичен феномен, при който сънувалият е възможно да знае значението на съня си, но да не знае, че го знае – да мисли обратното. Според него, за да се стигне до същината на съня, трябва да се разгадаят отделните му елементи. Той вярва, че е важно първото хрумване относно всеки елемент, като човек се придържа към цялостната представа за съня. Нагласата да се размишлява трябва да бъде изключена, тъй като подбора на хрумванията би развалил резултата. Фройд вярва, че първите асоциации все пак са детерминирани, както от елементите на съня, така и от тяхното несъзнавано значение. Самата съпротива на съня е силна или слаба и от това зависи дали сме близо или далече от разкриването на смисъла му.
Фройд нарича съдържанието на съня манифестирано, а скритото съдържание, до което достигаме – латентни мисли. Работата на съня е да го изопачи, а причината за това е съновната цензура. Препятствията са много:
- може зад няколко манифестирани елемента да има една латентна мисъл, както и обратното – един манифестиран елемент да е съчетание на няколко латентни мисли;
- пластично онагледяване на думи чрез множество изображения;
- празнини в съдържанието;
- заместване на части или намек;
- по-слаби елементи;
- изместване на акцента чрез изпускане, видоизменяне, групиране;
- сгъстяване, комбиниране;
- символи.
Главното може въобще да не се появи, което прави съня една загадка.
Фройд определя като една основна характеристика на съня, че той носи неприкрито осъществяване на желанието. Според него сънят не е смутител на спането, а негов пазител, заблуждението ни е че без него бихме спали по-добре, но истината е, че изобщо нямаше да спим. Задоволяването на желания предпазва спящия от дразнителя и не позволява той да ни събуди.
Другата основна характеристика, предложена от Фройд е че сънят реализира желанието, създавайки халюцинаторно преживяване. Прави връзка с фантазията, наричана още “сън на яве”, която също осъществява желание, но мислено, не халюцинаторно. Примери: “гладна кокошка просо сънува”, “прекрасно като сън”.
Фройд нарича съня невинен, а цензурираните от него желания – егоистични. Аз-а често се прикрива, както и желанията му, когато не са етични или естетични. Той се опитва да обясни защо имаме и неприятни сънища след като твърди, че те са осъществяване на желания. Обръща внимание на три неща:
- желанието може да не успее да се реализира напълно в съня;
- ако то е цензурирано, приема вместо формата на удоволствие, тази на страха, тъй като той е пряката противоположност на желанието, а в несъзнаваното съвпадат;
- наказанието чрез неприятния сън всъщност е осъществено желание – това на цензурираното лице.
Символите в съня са много важни – те изобразяват, заместват, загатват, сравняват. Преобладаващите символи са сексуални. Сънуващият свободно борави с тях макар в будно състояние да не разпознава всички. Фройд подкрепя това свое твърдение като дава за пример митологията, приказките, поезията, въображинието. Символиката допълва техниката чрез свободните асоциации. При тълкувателната работа трябва да обърнем внимание на броят на частите на съня, тъй като той съвпада с броя на основните теми. Според Фройд няколкото съня в една нощ имат еднакво значение. Трябва да се обърне внимание и на регресията, която връща развитието на мислите назад. Произлезли първо от сетивни образи, те рисуват такива в съня, които при тълкуването трябва да се опишат с думи и да формират мисли. Латентна мисъл от деня също е задължителна добавка в съня. Съчетавайки всички тези неща, Фройд обяснява безумието и абсурдността на някои сънища.
Теория на Карл Густав Юнг
Според Юнг сънят може да е резултат от съзнаваното, от негова модификация, както и да идва от несъзнаваното. Определя го като непроизволна психична дейност с минимум логическа преплетеност и йерархия на мислите. Не намира еднозначни закономерности във формата и поведението на съня, но говори за негови типични мотиви. Тези мотиви служат най-вече, за да се реконструират минали преживявания. Юнг смята, че едни и същи психични ситуации са причина за сънища с еднакви смисли. Те могат да се повтарят от време на време през годините.
Методът, разработен от него за достигане на смисъла на съня, се нарича “разработване на контекста”. Чрез хрумванията на сънувалия относно това, което му е направило впечатление в съня, се съставя текст. Той не винаги е разбираем, а по-скоро насока за една по-нанатъшна интерпретация. Не трябва да има предубеждения от страна на тълкуващия, той трябва да е готов за неочакваното.
Юнг въвежда термина “компенсация”, за да обясни в известна степен поведението на сънищата. Компенсацията представлява съпоставяне и сравняване на различни неща, за да се стигне до изравняване и корекция. Тя балансира нарушените равновесни състояния. Подчинена на общата цел, зависи от другите компенсации, всяка от които е свързана помежду си. Подреждането на сериите сънища е определено от Юнг като процес на индивидуация. Той лежи в основата на компенсацията. Чрез анализа й информацията за съня се допълва, обогатява.
Юнг разграничава “малките” от “големите” сънища. Малки, нарича тези, които по отношение на значението си, се опират на ежедневието. Големи, от своя страна, са по-дълбоките – “ядрото на душевните преживявания”. Основното при тях е че в процеса на индивидуация се оформят символични образувания. В своята същност те са митологични мотиви, наречени от Юнг архетипове. Заради индивидуалното им позициониране тук и все пак универсална разпространеност, той определя човешката душа и като неповторима, личностова, и като колективна. Аз-а, оформяйки се, се откъсва от колектива и може да излезе в конфликт с него. Затова са важни онези моменти от процеса на индивидуация, когато има сблъсък между общовалидните закони на човешката съдба и намеренията, очакванията, мислите на личността. Не само съзнаваното, но и несъзнаваното е лично и колективно. А големите сънища, като продукт на несъзнаваното, стават по-трудни за анализ. Той е възпрепятстван от сгъстяването, преплитането, смесването в съня.
Освен по значимост, Юнг разделя сънищата и по дължина – малки, средни, дълги. Той се опитва да ни представи структурата на средните, която наподобява тази на драмата.Има четири фази, като последната не е задължителна. Сънят започва с експозиция – сънувалият вижда мястото, участниците, често изходното положение. Следва завръзка, в която ситуацията се усложнява. Третата фаза е кулминацията или перипетията – възниква нещо важно или има обрат. Четвъртата фаза, Юнг определя като спадане на температурата – показва едно заключително положение. Той прилага това разделение към почти всички сънища. Компенсацията в тях създава заблуда, отклонява вниманието или е просто дефект на съзнаваното. Чрез нея сънят го подкрепя или оспорва.
Прилики и разлики между двете теории
Една от основните прилики между двете теории, откривам в изложения от всяка метод за тълкуване на сънищата. И при разработването на контекста, и при техниката чрез свободни асоциации е много важно присъствието и насоките, които дават сънувалите относно техните сънища.
И според Фройд, и според Юнг сънищата са продукт от съчетанието на съзнавано и несъзнавано.
И двамата обръщат внимание на богатото присъствие на символи в съня. Разликата е, че Юнг се съсредоточава върху митологичните мотиви в съня, докато Фройд набляга на сексуалите символи.
И двамата говорят за основната функция на символите – да сравняват, заместват, изопачават; проследяват сгъстяването в съня.
И Фройд, и Юнг обръщат внимание на това, че съня не се подчинява на волята ни, а тъкмо обратното – често подготвя сблъсък между мислите, очакванията на съзнанието и тези, идващи от несъзнаваното.
Според Фройд няколко сънища за една нощ имат еднакво значение, според Юнг компенсаторните актове се подреждат, също имайки обща цел.
Според теориите и на Фройд, и на Юнг преживяванията и мислите от деня присъстват в съня. Фройд ги определя като задължителна добавка в сънищата, а според Юнг те присъстват единствено в така наречените от него “малки сънища”.
Приликите между двете теории, с някои минимални различия, са концентрирани около техниките, свързани с тълкуването на сънищата и основното им поведение и особености.
Голямото различие между концепциите на Фройд и Юнг е по отношение на същността на съня. За Фройд той винаги представлява осъществяване на изтласкано желание. Юнг не оспорва съществуването на такива сънища, но изтъква, че ако всички сънища бяха такива, то несъзнаваното би било много ограничено и еднозначно в сравнение със съзнаваното.
Автор: Десислава Колчевска