Промените в живота често са свързани с нарушаване на душевното равновесие. Сблъскването с трудности поражда неприятни негативни мисли, което е нещо обичайно и напълно нормално. Изпитването на страх е нашият отговор към случващото се. Резултат е от това, че подсъзнанието ни предпазва от различни застрашаващи ситуации. Страхът е естествено, генетично заложен механизъм за самосъхраняване, оцеляване. Тоест, отнася се до най-силно развитият и изявен инстинкт. Съзнанието разбира опасността, за която страхът сигнализира и кара човек да реагира чрез борба или бягство.
Най-базовият и дълбоко вкоренен страх в нас е този от смъртта. Другите страхове са придобити в следствие на травма, стресово събитие, напрежение, неудовлетвореност, свръхсензитивност на възприятието в даден момент от живота и натрупването на опит. Може да са породени от неприятни спомени, в това число подсъзнателни такива.
Всеки страх в основата си е страх от смъртта, а той в основата си - страх от провал, което в основата си е страх от непознатото.
Има няколко степени на страх – от очакване, изпълнено с безпокойство, че нещо лошо предстои, през различни нива на уплаха, до сковаващ и изпълнен с ужас страх.
Симптомите могат да бъдат:
- физически: замаяност, треперене, сърцебиене, гадене, пресъхване на устата, болки в стомаха и/или гърдите, обща отпадналост, изпотяване, мускулно напрежение;
- психически: загуба на контрол, чувство, че полудяваме, неспособност да правим разлика между реално и въображаемо;
- емоционални: тревога, гняв, тъга, вина, отчаяние.
Няма универсален подход за преодоляването на страха. Все пак обаче има няколко неща, които е добре да знаем и да следваме. Добра техника, водеща често до успех в борбата със страха включва четири стъпки:
1. Определяне ясно и точно на това, което ни притеснява.
2. Посочване на възможно най-лошият изход от ситуацията.
3. Приемане на най-лошият изход.
4. Търсене и откриване на правилни решения за подобряване на сценария, който сме разиграли в съзнанието си.
За преодоляването на страха е важно да се вникне в неговата същност и конкретност. Не трябва да отхвърляме притесненията си веднага, а да ги осмислим преди да се освободим от тях. Почти винаги се отнася за неща, които все още не са се случили, тоест не съществуват като факти, а по-скоро имат формата на заплаха. Страхът се проявява като резултат от материализирането на тази заплаха, живееща в нашите фантазии. Важно е да оценим логично възможността нещата да се развият по начина, по който си ги представяме. Така бихме могли да видим и да се убедим, че развитието на събитията често е различно от това в нашето въображение.
Нужно е осъзнаване на факторите, които стоят зад страха и какво точно човек може да изгуби – в чист вид, не хиперболизирано, неговата значимост тук и сега.
Трябва да помним, че сме способни да подреждаме и прецизираме мислите си, в този смисъл можем да управляваме себе сии своето поведение.Умението да се владеем е най-добрият начин да се въздейства на околните или на случващата се ситуация. Така шансът за благоприятен изход се увеличава. Затова и тревогите, свързани с неща извън нашия контрол и възможности, губят стойност.
Обикновено страхът не се преодолява, сблъсквайки се челно с него. Нужни са подготовка, работа, настройка, адаптиране към нов режим. Свързано е с надграждане на собствената личност, придобиването на сила, воля, кураж.
За да се избегне подхранване на страха и за да не му се предоставя поле за изява, взимайки той превес,човек трябва да го приеме, а не да отрича, да се съпротивлява или да бяга. За да се отключат смелостта, дързостта, находчивостта е необходимо да се даде път за изява на инстинктите. Така човек разкрива себе си и се синхронизира с природните закони. Сдобива се със силата и волята да се бори със страховете си, като ги елиминира един по един.
Нужни са откритост, готовност и отваряне на границите на съзнанието. Важно е доверието в себе си, да бъдат подтвърдени собствените възможности. Активират се и се включват ресурсите, с които разполагаме. Трябва да оценим всичко, което имаме – потенциал, качества, материални придобивки, работа, любими хора около себе си, занимания. Нужно е да си припомним и оценим нашите постижения и поводи за гордост. В тази насока помага поддържането на добра и реалистичнасебеоценка. Нашата увереност, че сме силни и компетентни, че имаме натрупан опит и сме се справяли и други пъти в миналото ще ни помогне и в текущата ситуация на страх. А с победата в тази ситуация се придобива готовност за следващи, дори по-големи предизвикателства.
От една страна, свързването с усещането за постижения предполага трезвен поглед върху породилите страха фактори. От друга страна информираността, знанието за заплахата, която ни е надвиснала, допринасят за развитието на нашата компетентност и това ни дава увереност, знаейки точно пред какво сме изправени. Обикновено неизвестността подклажда и поддържа нашите страхове. Затова и човек не бива да остава в нейн плен.
Важна е стъпката към промяна на стереотипа, който сме създали. А за да я направим, трябва добре да премислим как сме реагирали до момента и какво е нужно да променим в реакциите си, така, че да не се страхуваме или поне да намалим този страх да пълното му изчезване. Този когнитивен процес включва бдителност и умствена нагласа за справяне, така че предприетото действие да ни накара да сме още по-устремени в процеса на превъзмогване на притесненията.
Колебанието не позволява и дори възпрепятства това да действаме конструктивно. Вместо това, то подпомага склонността да търсим извинения пред себе си, да се възпрепятстваме несъзнателно и да не предприемаме решителни действия.
Важна е прошката за всичко изгубено или неспечелено.
И тук е необходимо е да си дадем право на грешка. Всички велики открития са направени по метода на пробата и грешката. За да открием как да се справим със страха, трябва да пробваме различни стратегии, достигайки до тази, която дава добри резултати при нас.
Важни са отдихът, разтоварването, почивката. Възстановяването на силите подпомага борбата със страховете, които често ни изтощават не само умствено, но и физически.
Робърт Ронстад извежда така нареченият “принцип на коридора”. Според него пред хората, които се придвижват право към своята цел като по дълъг коридор, се разтварят нови и нови врати, които биха останали незабелязани от тях, ако те си стояха на едно място.
Трябва да помним, че зад страховете ни винаги се крият нашите възможности да ги преодолеем.
Автор: Десислава Колчевска