Взаимоотношения

В повечето случаи ние нямаме възможност да избираме средата си. Можем да подбираме своите приятели  и да прецизираме отношенията си с тях. Що се отнася обаче до хората, които влизат и излизат от живота ни, нямаме контрол. Нужно е да се пригодим към обкръжаващата ни действителност, за да изпълняваме задълженията и отговорностите си по възможно най-добрия начин. В отношенията с околните е важно:

• Да проявяваме уважение към различието - да приемаме другия такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци, освен положителни страни. Така развиваме нашататолерантност и разбиране.
• Да дадем време на отсрещнияда покаже качествата, които притежава, да проявим търпение да усъвършенства своите компетентности, но и да преосмислим нещата, които му липсват и до колко са важни те за нас.
• Да направим преценка дали да „простим“ неспособността на другия да покрие нашите критерии или да потърсим сред обкръжението си нови хора.
• Да открием общи интереси след като опознаем другия. Тези интереси ще дадат възможност да се развият взаимоотношенията, като всеки участник в тяхдопринася с нещо ново. Това не означава да променяме себе си или своите предпочитания. Всеки има право да бъде такъв, какъвто е и иска да бъде. Трябва да зачита това право и на отсрещния. Околните ни помагат за нашето израстване, развитие. Наблюдавайки, преценявайки, общувайки ние се променяме като в същото време затвърждаваме образът на своята личност.
• Да бъдем осъзнати към себе си и към другия. Човек винаги трябва да е в търсене на баланса – знаейки своите предимства и недостатъци, да не се самоизтъква или обратното – да не се съди твърде строго. В отношението си към другия,  по същия начин – не винаги сме наясно с обстоятелствата около него, какво мисли или чувства, за да постъпва по начина, по който го прави (независимо дали го одобряваме или не). Изтъквайки себе си или критикувайки го, ние не помагаме и не подобряваме нещата. Дори напротив, с показването на неговата некомпетентност, го потискаме, а това ще възпрепятства да бъде по-разумен в постъпките си. Трябва да го подкрепим, да му предложим възможни решения.
• Да подкрепяме другия, но и добре да обмисляме нещата преди предприемането на каквото и да е действие. Ако близък приятел е в затруднение, ние видим това и искаме да му помогнем, понякога няма смисъл да обсъждаме дали има или няма проблем. Ако е по силите ни, можем директно да му помогнем. В същото време, ако не ни е толкова близък човека, е важно да преценим дали помощта е адекватна или по-скоро вредна за него. Въпреки, че добрите намерения са важни, от значение са последствията от непоисканата помощ - тя често е неуместна, неползотворна, безрезултатна.
• Да откликваме на молби, да не бързаме да отказваме. Когато някой потърси съдействие от нас, обикновено има причина за доверието, което ни е гласувал. Може да не я виждаме или разбираме - не винаги нещата са на повърхността, важна е същината. Затова трябва да се научим да мислим отвъд очевидното.
• Да потърсим съвет, когато сме объркани. Дори другият да ни насочи в неприемлива за нас посока, това ще ни помогне да разберем коя е правилната в случая. Например, нека си представим, че хвърляме монета и сме определили кой избор да е ези и кой - тура. Ако по време на нейното завъртане във въздуха или когато вече е паднала, у нас изникне предпочитание по отношение на залога, дилемата е по-скоро решена. Няма значение дали се е паднало ези или тура, ние вече сме осъзнали какво искаме.
• Да общуваме открито и да подхождаме с искреност. Никой не е научен да „разчита“ другия. Важно е да изясняваме своите чувства и мисли на отсрещния, подчертавайки, че това са наши такива. Тоест, добре е да говорим от свое име, не от името на група хора, като се стараем и да не приписваме чувства и мисли на отсрещния.
• Да включваме своята интуиция и емоционалност. Всеки човек е с различна такава. Важно е да развиваме умението си да усещаме себе си и другия, съответно да се съобразим и със себе си и с другия, като по този начин се подобрява качеството на взаимоотношенията ни.
• Да изразяваме чувствата си на безусловна любов и искрена загриженост, каквито и ние искаме и имаме нужда да получим от другите.
• Да не пестим комплименти или похвали, когато някой постъпва правилно или просто когато е добронамерен и се старае да се справи успешно. Всеки човек има потребност да бъде забелязан, оценен, както и има нужда да се чувства значим.
• Да не забравяме да благодарим.
• Да не се отказваме от взаимоотношения, ако минават през различни етапи и предизвикателства. Когато се чувстваме неразбрани, можем нагледно да видим своите собствени мисли и идеи как изглеждат на другия. Новите перспективи ще ни помогнат да разберем отсрещния по-добре в реакцията му към нас, както и ще преценим дали самите ние не грешим.
• Да не позволяваме външни фактори или влияния да оказват значение в дадени взаимоотношения. Всяка една връзка, която създаваме е уникална в своята същност и са важни отношенията вътре в нея.
• Да не забравяме, че усещането на дискомфорт в общуването е нещо нормално и преходно. Може да се дължи на това, че човек е способен да побере в съзнанието си противоположни или различни гледни точки по едно и също време. Нарича се емоционална амбивалентност. Противоречието всъщност ни прави по-умели и вещи в сложни или нови ситуации. Съответно, можем да направим по-точна прогноза за реакциите – своите собствени и тези на другите.
• Да развиваме по-добър самоконтрол. Той е свързан и със съвестта. От нас се изисква да определяме граници в поведението си. А когато ги нарушаваме, се появяват чувства на вина, срам и съответно тревожност. Нужно е време, за да ги приемем, затова и се съпротивляваме на вътрешния контрол. Важно е да намерят допирна точка личните интереси и чувството за мярка.
• Да насочваме своята енергия и тази на другия към нещо ползотворно, съзидателно. Ако не, то поне към приятни и интересни занимания, които да развият и затвърдят връзката между двете страни.

Не бива да забравяме, че всеки е отговорен за собствения си живот и има право на избор, как да го изгради. Създаването на връзка, включваща общи ценности, ангажираност, лоялност един към друг, взаимна подкрепа и отговорност, е трудно – изисква време и усилия. Защото отношенията винаги са многостранни - те са като пъзел, който се състои от много части. Ако всички части присъстват, ще се получи прекрасна картина.

 

Автор: Десислава Колчевска